Mine

Mine

четвъртък, 7 юни 2012 г.

Лош ден

Днес ми е особено самотно. 
Исках да напиша нещо весело и романтично ... 
Просто нещо, както досега.


Но не мога.


Днес слънцето не ми се усмихва.
Дори някак ми досажда и съм дръпнала завесите.
Ако имах щори щях и тях да пусна.
Но нямам.


Примирявам се с няколкото лъча, които влизат в стаята.
Нямам избор.
Не мога да ги спра.


Дори мисълта, че трябва да изляза ме измъчва.
Не искам.


Искам днес да си остана вкъщи...
За да не трябва да се усмихвам насила.
За да не срещам също толкова насилени усмивки.


Днес ми е особено самотно.
И не искам да се усмихвам на никого.

 

3 коментара:

Румяна Попова каза...

А хербарият спи
със семе за утре.
Чака "истински дъжд"
Излез, виж и дръж.
Мигът е само веднъж.
Самотата е гарга, порутена.

Amazonka каза...

и аз така...

Wild cat каза...

Радвам се, че тези ми състояния са наистина рядко случващи се... :-) И за щастие - бързо преминаващи.