Две очи притворени ронят бисерни сълзи.
Сънувах те и тази нощ.
Но беше за последно зная.
Няма да дойдеш пак в моя карамелен свят.
Прегърна ме нежно като за Сбогом.
Подари ми най-лъчезарната си усмивка.
Обърна се и тръгна.
Стопи се в утринна неяснота...
Една въздишка стаята изпълва.
Сънувах те за последен път нощес.
Целувката последна по устните ми пари.
Отиде си и няма да се върнеш вече.
Сълзите ми отдавна спрели са и се усмихвам...
На всички само наши шоколадово-прекрасни нощи.
Усмихваш се и ти, където и да си сега.
Защото знаеш, че никой няма да ни ги отнеме.
Спомените от споделено карамелено вълшебство.
Поглеждам за последно в твоята посока и се обръщам.
Тръгвам си, но няма никога да те забравя.
Ще пазя в сърцето си всичките си сънища.
Сбогом...
0 коментара:
Публикуване на коментар