Mine

Mine

вторник, 30 август 2011 г.

Знаеш

Представях си те...
Точно такъв трябваше да си ти...


Да имаш тези кадифени очи.
Да притежаваш тази топла усмивка.
Да е твоя силата да бъдеш с мен...


Ти ме караш да летя.
Караш ме да се усмихвам.
И по-рядко да се ядосвам.
Често ти се сърдя...
Но те обичам...
Обичам те дори тогава.


Отдавна ти живееше в моите мечти.
А отскоро си до мен в живота.
Държиш ръката ми.
Водиш ме напред.


Казваш ми, че съм твоят свят.
Но не е точно така...
Това е нашият свят.
Свят за двама.


Обичам те.
Обичаш ме и ти.


Щастлива съм.
Знаеш...


   

неделя, 28 август 2011 г.

Паметник

Пред прозореца ми има един голям бор.
Когато духа силен вятър, борът пее своя песен.


Неповторима и неописуема...
Трябва да се чуе.


Аз я харесвам.
Не, всъщност не я харесвам - обичам я.


Тя ме свързва с хора, които вече ги няма.
Останали са ми само спомени и стари снимки.
И тази песен на големия бор.
Защото там имаше борова гора.
И боровете пееха всеки ден.
И всяка нощ...


Силна песен.
Изпълваща въздуха с емоция.
Песен, която винаги ще нося в сърцето си.
Защото обичам боровете.
Обичам и хората, с които живеехме под боровата гора.


Обичам ги.
А борът пред прозореца...
Той е като техен паметник.


  

вторник, 23 август 2011 г.

За теб.

Разхождам се по красива пътека.
Наредена е от правилно оформени камъни.
Тази пътека води сред моите спомени. 
Тъжни или весели...


От двете страни на пътеката се извисяват дървета.
А в сянката им растат малки тревички и красиви цветчета.
Всяко дърво и всяка трева са скъп спомен.
Спомен, грижливо запазен и посещаван ... понякога.


Спомен за някого.
Или за нещо...
... за вкус.
... за мирис.
... за цвят.


Има дървета самотни, черни и тъжни.
Те стоят встрани от останалите тихомълком.


Има и млади, зелени с големи корони.
Носят смях и радостни сълзи.


В тази чудна гора води красивата пътека.


Там си имаш своето място и ти.
Твоето дърво е още малка фиданка...
През крехките й клонки проблясват слънчеви лъчи.
Листенцата й са толкова светло зелени...
Прозрачни почти.
Виждам, ще стане голямо дърво.
Ще ми носи усмивки, смях дори.


Приятелството ти безценно ще пазя.
Както не съм пазила нищо преди.


Обичам те!
/но ти си го знаеш, нали.../


неделя, 21 август 2011 г.

Guns N'Roses - November rain


Guns N'Roses - November rain
When I look into your eyes
I can see a love restrained
But darlin' when I hold you
Don't you know I feel the same
'Cause nothin' lasts forever
And we both know hearts can change
And it's hard to hold a candle
In the cold November rain
We've been through this such a long long time
Just tryin' to kill the pain
But lovers always come and lovers always go
An no one's really sure who's lettin' go today
Walking away
If we could take the time to lay it on the line
I could rest my head
Just knowin' that you were mine
All mine
So if you want to love me
then darlin' don't refrain
Or I'll just end up walkin'
In the cold November rain

Do you need some time...on your own
Do you need some time...all alone
Everybody needs some time...on their own
Don't you know you need some time...all alone
I know it's hard to keep an open heart
When even friends seem out to harm you
But if you could heal a broken heart
Wouldn't time be out to charm you

Sometimes I need some time...on my own 
Sometimes I need some time...all alone
Everybody needs some time...on their own
Don't you know you need some time...all alone

And when your fears subside
And shadows still remain, ohhh yeahhh
I know that you can love me
When there's no one left to blame
So never mind the darkness
We still can find a way
'Cause nothin' lasts forever
Even cold November rain


Don't ya think that you need somebody
Don't ya think that you need someone
Everybody needs somebody
You're not the only one
You're not the only one 



   

петък, 19 август 2011 г.

Мечта...

Слънцето кротко залязва.
Луната тихо блести.


Звезди се появяват една по една.
Донасят своята бяла светлина.


Някои са големи, други са малки.
Някой са бледи, други са ярки.


Някъде там сред звездите живееш Ти.


Вдъхновяваш моите мечти.
Двамата вървим, хванати за ръце.
В ритъм с твоето бие моето сърце.


Ще бъде ли някога реалност това...?
Ще бъдем ли най-щастливи в света...?



сряда, 17 август 2011 г.

Спомних си за теб

Отворих прозореца си тази сутрин.


Обля ме поток от слънчеви лъчи.
Полъхът на вятъра се плъзна в косата ми.


Усмихнах се.


Отнякъде долетя аромат на цветя.
И на прясно окосена трева...


Спомних си за теб.
За усмивките, тайно разменени в мрака.
За целувките, съзрени само от луната.


Спомних си за всичко...
И отново се усмихнах.


А стаята ми се напълни с тези красоти...
... със слънчеви лъчи.
... със своенравен вятър.
... с лек аромат на цветя.
... с красиви спомени.


И затворих прозореца.
За да си останат при мен.


   

неделя, 14 август 2011 г.

Една молба...

Искам да ви разкажа...
/Една молба за прошка./

Беше до мен.
Обичах те.

Загубих те.
Обичам те.
Вече го зная.

И страдам...
Много страдам за теб.
Липсват ми думите ти.
Няма ги съветите ти.
Липсва ми приятелството ти.

Ти ми беше от най-близките хора.
Всичко споделях с теб.
Но днес не си до мен.
Реши да си тръгнеш.

Допуснах грешка.
Ти не ми даде възможност да обясня.
Просто се обърна и си отиде.
А мен ме боли.
И страдам.

Все още мисля за теб.
И може би никога няма да спра.

И знаеш ли...?

Колкото и да не го искаш...
... аз винаги ще те нося в сърцето си.

   

петък, 12 август 2011 г.

Амбър - Да!


Амбър - Да!
Видях го веднъж на хълма...
Като вода в каньон 
бе кожата му, озарена от слънцето...
Сбълсках се с него.
Дивите цветя запламтяха.
След това го подканих с очи
да попита отново...
Да!
И той попита дали бих ... ?
Да! Да!

Прегърнах го... Да!
И го притиснах така че да почувства гърдите ми.
И сърцето му биеше лудо.
Да! Казах: Да! Имам предвид: Да!

Луната изгря на небето
както лежахме заедно.
Една секунда изтече
и се превърна във вечност.
Желанието ме доведе при теб...
След това го подканих с очи
да попита отново...
Да!
И той попита дали бих ...
Да! Да!

Прегърнах го... Да!
И го притиснах така че да почувства гърдите ми.
И сърцето му биеше лудо.
Да! Казах: Да! Имам предвид: Да!

Прегърнах го... Да!
И го притиснах така че да почувства гърдите ми.
И сърцето му биеше лудо.
Да! Казах: Да! Имам предвид: Да!

Да!

Прегърнах го... Да!
И го притиснах така че да почувства гърдите ми.
И сърцето му биеше лудо.
Да! Казах: Да! 

Прегърнах го... Да!
И го притиснах така че да почувства гърдите ми.
И сърцето му биеше лудо.
Да! Казах: Да! Имам предвид: Да!


   

четвъртък, 11 август 2011 г.

Metallica - Nothing else matters



Metallica - Nothing else matters
So close, no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trusting who we are
and nothing else matters
Never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I don't just say
and nothing else matters
Trust I seek and I find in you
Every day for us something new
Open mind for a different view
and nothing else matters

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

So close, no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trusting who we are
and nothing else matters
Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

Never opened myself this way
Life is ours, we live it our way
All these words I don't just say
Trust I seek and I find in you
Every day for us, something new
Open mind for a different view
and nothing else matters

Never cared for what they say
Never cared for games they play
Never cared for what they do
Never cared for what they know
And I know

So close, no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trusting who we are
No, nothing else matters 

    

вторник, 9 август 2011 г.

Кадифе...

В мислите ми си.


Присъстваш постоянно.
Навсякъде те водя с мен.


А може би не искам да те гоня.
Не искам да остана сама...
Сама със себе си.


Какво криеш в загадката на очите си?
Очи с мекота на кадифе.


Кажи ми за какво си мислиш.


Аз ти казах...
Мисля си за теб.
Дори когато си до мен.

И когато те няма.


Обсебваш съня ми.
Предизвикваш ме да мечтая.


Кажи ми...
Кажи ми за какво си мислиш.


Позволи ми да разкрия загадката в очите ти.
В очите с притегателната мекота на кадифе...


 

неделя, 7 август 2011 г.

Conjure one - Tears from the moon(feat.Sinead O'Connor)


Conjure one - Tears from the moon (feat. Sinead O' Connor)
Couldn't sleep so I went out walking
Thinking about you and hearing us talking
And all the things I should have said
Echo now, inside my head

I feel something falling from the sky
I'm so sad I made the angels cry

Tears from the moon
Fall down like rain
I reach for you
I reach in vain

Tears from the moon, tears from the moon

It just ain't fair this thing called loving
When one's still there and the other feels nothing
I would have done anything for you
I still love you, baby I adore you

All day I keep from falling apart
But at night when the sky gets dark

Tears from the moon
Fall down like rain
I reach for you
I reach in vain

Stop, Stop haunting me
It should be easy
As easy as when you stopped wanting me

Tears from the moon
Fall down like rain
I reach for you
I reach in vain

Tears from the moon
Fall down like rain
but tears from the moon
can't wash away the pain

Tears from the moon, tears from the moon
Tears from the moon, tears from the moon 

   

събота, 6 август 2011 г.

Dirty dancing - Time of my life


Dirty dancing - Time of my life (Final dance)

 

четвъртък, 4 август 2011 г.

Тя и света...

Живяла някога някъде Тя.


Искала да притежава целият свят.
Но това нямало как да стане реалност.
Затова си изградила свой.


Един свят само за нея.
За нейните мечти.
За нейните надежди.
За нейните радости.
За нейните страдания.


Всичко било нейно.
От тревичките и дърветата до небето и звездите.
Всичко било направено по нейния калъп.
Но въпреки всичко там й било самотно.
Нямало с кого да споделя своя свят.


Един ден се престрашила и прекрачила навън.
Огледала се уплашено около себе си.
Но скоро осъзнала, че това е истинският Свят.
Този, в който в действителност трябва да живее.
И се усмихнала.


Разхождала се дълго.
И се усмихвала.
Търсела този, с когото да дели света.
И го намерила.
Той изскочил иззад един ъгъл неочаквано.
Почти я съборил на земята.
Но вместо да се ядоса Тя се засмяла...


Така започна всичко.
А как ще свърши?
Това все още никой не знае...


  

вторник, 2 август 2011 г.

Огледай се

Отвори очите си.


Огледай се.
Небето е синьо.
Напук на сивите облаци.


Слънцето грее.
Напук на поройния дъжд.


Вдигни главата си.
Спри да гледаш в земята.


Огледай се.
Живота те отминава...


Отвори очите си.


Огледай се.
Дари околните с усмивката си.
Изживей деня си.
Бъди себе си.


Не пропускай живота покрай теб.
Обичай това, което ти се случва.
Плачи, смей се, крещи...


Това е животът.
Не го пропускай...