Не помня кога.
Не помня и къде.
Знам само, че съм те виждала.
Може би съм те сънувала.
Или мечтите ми са те рисували.
Ти си това, което съм търсила.
Истински.
Реален.
От плът и кръв.
Не си сън.
Не си и мечта.
Ти си до мен, когато имам нужда да те видя.
Когато искам да говорим.
Очите ти меко блестят.
Усмивка винаги краси устните ти.
Ти си в мен.
Аз съм в теб.
Всеки дъх, всяко желание.
Всеки поглед...
Въздуха натежава от неизказани емоции.
Защото Ти си Мен и Аз съм Теб.
ОБИЧАМ ТЕ!
10 коментара:
Прекрасно е,направо настръхнах докато го четях!
Благодаря ти!
Много се радвам, че ти е въздействало! :-)
Много е хубаво!
Замисляла ли си се, колко измамно може да бъде това усещане? Срещаш някой, допълва те, говори сякаш чете мислите ти, все едно е половинката ти, но идва момент в който...той просто изчезва :(
Благодаря, Quos!
Мислила съм по темата, преживявала съм няколко пъти разочарования и болката е като стихия - върхлита и опустошава света...
С всяка стихия, изчезва и част от нас...
Вярно е, но въпреки това с все същото вълнение очакваме (ако мога така да се изразя) всяка следваща стихия, изживявайки нова обич.
Да! Очакваме, тази с която да остареем :)
:-) Да!
Хубаво местенце си имаш :)
Благодаря! Поддържам го с много обич! :-)
Публикуване на коментар