Зад мен

Пред мен - реки без брод.
Зад мен - познати пътища.
От двете ми страни - непрогледен мрак.

Вървя през гори и поля.
Няма път.
Няма пътека.
Няма светлинка.
Няма я дори бледата луна.

Бягам.
От какво?
И аз не знам.
Не се познавам толкова добре.

Опитвам се да се открия.
В теб.
В твоите очи.

Ти си далеч.
Някъде пред мен.
Трябва да намеря мост.
За да те достигна.
Защо?
За да се родя отново.
В сърцето ти.

Не мога да се върна назад...

Зад мен стоят единствено празните ми стъпки...