.....

Една истинска история от преди 13 дни... 
Най-дългият ден в живота ми до този момент.

"-Хей, как си?

-Добре съм.

-Наистина ли?

-Да...

-Обичам те!"

Разговорът неуверен не можах да продължа.

През сълзи усмихнах се едва-едва.

И се отдадох.

На мъката.

И на сълзите.

На спомените.

И на всички малки нещица.

После се отпуснах до теб.

Оставих се да ме прегърнеш.

Да ме утешиш.

Позволих ти да ми кажеш, че всичко е наред.

Макар да знаех, че това съвсем не е така.

Накрая вече, изморена от емоции.

На дивана съм заспала.

Гушната.

Обичана.

Разтревожена.

Но щастлива.

Че те имам до себе си.

Благодаря ти ...

За всичко ти благодаря.

И те обичам.

Както ме обичаш ти.