По вятъра ще ти го пратя.
Където и да си в необятното небе,
знам, че чуваш моето сърце.
С тъгата се уча да живея.
Опитвам да се преборя и с гнева.
Отлетя душата твоя от земята.
Сега се рее в безкрайна синева.
Няма много да говоря.
От очите ми надничат пак сълзи.
Опитвам се да се усмихна,
въпреки че много ме боли.
Днес, татко, няма те до мен.
Но си в мислите ми всеки ден.
По вятъра ти пращам писъмце.
Ще сложа част от моето сърце.
И от обичта си ще ти пратя.
И се надявам да го прочетеш...
0 коментара:
Публикуване на коментар