Така се чувствам.
Изморена съм от себе си.
От безкрайните си пътища.
Изморих се да се търся ...
И да не се намирам.
Изморих се и да се надявам ...
Че някъде все ще се открия.
Виждам се единствено в очите ти.
Ти ме отразяваш в дълбините им.
Такава съм и там.
Изморена ...
Не мога вече да съм силна.
Искам на рамото ти да се разплача.
А ти да ме прегърнеш.
Да ме приютиш на топло до себе си.
Да изтриеш сълзите ми.
Да ме спасиш от умората.
Спаси ме ...
Такава съм ...
Изморена ...
0 коментара:
Публикуване на коментар