Обгръщам те с душа.
Не те докосвам.
Страхувам се да не изчезнеш ...
Като ранна сутрешна мъгла.
Не смея да те целуна.
От реакцията ти ме е страх.
А сърцето ми трепери.
От обич необятна бие.
Тупти и очаква само твоя глас.
Спаси ме от тъмнината на леда.
Ръцете ми в своите вземи.
Прегърни ме силно.
И света ми изгори.
Като феникс от пепелта си ще се възродя.
Ще дишам, когато дишаш ти.
Защото те обичам.
Знаеш го, нали ...
Обичам те.
Просто обичай ме и ти.
2 коментара:
Невероятно е!
Благодаря, xabiba! :-)
Публикуване на коментар