Mine

Mine

сряда, 14 ноември 2012 г.

Приятелки ...

Приятелки ...


Колко измамно звучи ...


Посрещахме заедно рождените си дни.
Всички празници в календара ...


А днес?
На улицата се подминаваме ...

Обърнали сме главите си встрани.


Приятелка ...
Някога беше ми ти.
Обичах те много.
Ценях те.
Пазих в сърцето си всяка минута със теб.
Споделяхме си тайните и мечтите.
Имахме общи дори.
Дни и нощи заедно бяхме.
И за миг не се деляхме.



А днес?
Телефонния ти номер не зная.

Снимки общи нямаме вече.
Рождения си ден посрещаш с новата поредна най-добра.


Бъди щастлива ...
И здрава.
Това ти желая аз.
За рождения ти ден ...


От бившата най-добра.
За която едва ли спомняш си днес ...


2 коментара:

Amazonka каза...

така е...
за съжаление, с най-добрите приятелки...
познато и болезнено...
Знаеш ли, аз мисля, че те, които си извръщат главите встрани, те губят.
А ти се усмихни :)

Wild cat каза...

Тя отдавна не е част от живота ми. Вече спокойно мога да я поздравявам с усмивка. Гневът от постъпките й отмина. Просто прекалено много спомени ни свързват и недоумявам как може с лека ръка да ме подминава, когато се срещнем ...
А аз... Аз се усмихвам. :-)
Благодаря ти, Амазонке!