Mine

Mine

неделя, 22 юли 2012 г.

Щастливо ми е

Тихо ми е днес.
Спокойно ми е.
Щастливо ми е.


На душата.


Нямах време напоследък.
Днес си взех почивка.
Оставих домашните си задължения за утре.


Играя си с децата.
Подреждаме. 
Разхвърляме.
И после пак.


Страхотно.


Чистене.
Пране.
Могат да почакат.
Не са ми спешни.


Тези две лъчезарни личица, озарени от усмивки.
Те са важни.


Искам винаги да са така щастливи.


Но ежедневието е лошо.
Не успявам да отвърна на всяко "Мамо, ела да играем"...
И всяка вечер това ме натъжава след целувката за лека нощ.
Повтарям си, че утре ще играем повече.
Но не всяко "утре" е като обещаното.


Днес успях да се отскубна от руслото.
Играх, седнала на пода.
Навсякъде играчки, книжки, моливчета.
Харесва ми.
Звучният смях на децата оглася стаята.


Харесва ми.
Много ми харесва.


Щастливо ми е.


    

2 коментара:

Millita каза...

Чак на мен ми стана щастливо от този пост! Голям късмет е да имаш такива съкровища и да ги виждаш така красиво! Пожелавам ти цялото време на света с тях! :)

Wild cat каза...

Благодаря ти, Millita! :-)) Поздрави!