03.03.2012 г.

Днес не съм излизала навън.

Нямах желание да срещам лицемерни усмивки.

Познавам хората в квартала ни.

С иронични лица честитят празниците.

В най-празничния от всички празници си останах вкъщи.

Играх си със сина ми.

Гледахме тържествата за празника по телевизията.

Когато бях малка мама ни водеше с брат ми да гледаме зарята.

Спомням си колко спокойни и щастливи бяха всички хора.

Някои плачеха открито, други срамежливо избърсваха сълзите си.

Днес не развях трибагреника от прозореца си.

Стори ми се някак лицемерно на фона на всичко, което се случва.

Почитам родината си.

Почитам всички известни и неизвестни хора, дали живота си за нея. 

Почитам паметта им.

И се надявам никога да не се разочаровам достатъчно от държавата България.

Защото ще бъде окончателно и необратимо...

Честит празник....!