И този ден отминава вече.
За залез слънцето гласи се.
От сутринта тя мисли си за тебе.
За усмивката ти нежна.
За погледа ти мил.
За начина, по който я поглеждаш.
За топлата ти успокояваща прегръдка.
И днес отново се усмихваше, мислейки за теб.
И спомняше си всичките ви изживени дни.
Излезе на разходка днес сама.
В чантата носеше любимата си книга.
Тази, която с теб четеше.
И този ден тя мислеше за теб.
За начина, по който я целуваш.
На пейка в парка седна и започна да чете.
Не успя да се съсредоточи.
Мислите за теб валяха като летен дъжд.
Стана и тръгна в познатата посока.
Спря пред твоя дом.
Не помнеше как е стигнала до там.
Звънна на вратата ти и ти отвори.
"Хайде, влез." ти каза тихо "Не си дошла напразно".
Тя влезе и разказа ти деня си.
Поседяхте кротко един до друг.
Почетохте от книгата любима.
И тя си тръгна...
За да дойде утре пак.
Без да е излизала от вкъщи.
Една разходка дълга.
Осъществена само в нейните мечти.
