В нейните мечти

И този ден отминава вече.

За залез слънцето гласи се.

От сутринта тя мисли си за тебе.

За усмивката ти нежна.

За погледа ти мил.

За начина, по който я поглеждаш.

За топлата ти успокояваща прегръдка.

И днес отново се усмихваше, мислейки за теб.

И спомняше си всичките ви изживени дни.

Излезе на разходка днес сама.

В чантата носеше любимата си книга.

Тази, която с теб четеше.

И този ден тя мислеше за теб.

За начина, по който я целуваш.

На пейка в парка седна и започна да чете.

Не успя да се съсредоточи.

Мислите за теб валяха като летен дъжд.

Стана и тръгна в познатата посока.

Спря пред твоя дом.

Не помнеше как е стигнала до там.

Звънна на вратата ти и ти отвори.

"Хайде, влез." ти каза тихо "Не си дошла напразно".

Тя влезе и разказа ти деня си.

Поседяхте кротко един до друг.

Почетохте от книгата любима.

И тя си тръгна...

За да дойде утре пак.
Без да е излизала от вкъщи.

Една разходка дълга.

Осъществена само в нейните мечти.