Ще избягам ли ...

До масата седи на стол отделен....

Тъгата ми.

Прегърнала е чашата ми празна и се втренчва в мен.

Опитвам се да я изгоня.

Не успявам.

Сърцето ми загърнала е с плътен черен плащ.

Помрачила е искрите в очите ми. 

Смразила е усмивката дори.

Следва ме, където и да ида.

Две крачки ни делят.

Тъгата ми ...

Вино наливам си отново.

Изпивам го набързо и тръгвам.

Отчаян опит от нея да избягам.

Крача нервно по улицата пуста.

И изведнъж зад мен отекват чужди стъпки.

Обръщам се и виждам ...

Тъгата ми настигнала ме е отново.

Не отделя поглед мрачен и за миг дори.

Поглъща ме.

В мен изригва нервен смях.

Ускорявам крачка, втурвам се във бяг.

Душата ми проправя път.

В мрака на нощта ...

Ще избягам ли?

От тъгата си ...