Ето ме.
Такава.
Усмивка тъжна.
Придружена от сълзи.
Оглеждам се ...
Парчета счупено стъкло.
Било е огледало.
Някога.
Отдавна.
Ето ме.
Усмивка тъжна.
Прегърни ме.
Обичай ме.
Такава.
Парчета счупено стъкло.
Оглеждам се ...
Изморена ...
Така се чувствам.
Изморена съм от себе си.
От безкрайните си пътища.
Изморих се да се търся ...
И да не се намирам.
Изморих се и да се надявам ...
Че някъде все ще се открия.
Виждам се единствено в очите ти.
Ти ме отразяваш в дълбините им.
Такава съм и там.
Изморена ...
Не мога вече да съм силна.
Искам на рамото ти да се разплача.
А ти да ме прегърнеш.
Да ме приютиш на топло до себе си.
Да изтриеш сълзите ми.
Да ме спасиш от умората.
Спаси ме ...
Такава съм ...
Изморена ...