Луната

Скривам се отново.
Вътре в себе си.


Искам някак да избягам.
От теб.
От всички.


Скрих сърцето си.
Заключих и душата си.


Върви си!


Не обсебвай мислите ми.
Искам да забравя всичко.
Но не мога ...
Ти живееш в мен.
Усмивките ни, споделени тайно.
Виждам ги затворя ли очите си.


Луната пътя ни огряваше преди.
Все така огрява го и днес.
Но на различни пътища днес сме с теб.


На онзи кръстопът прегърнати стояхме.
Тихо казахме си "Сбогом".
И всеки пое в своята посока.


Само спомени ни свързват вече.


Скривам се отново.
Бягам от мисълта за теб.
Върви си ...
И аз ще си вървя ...


Но Луната винаги ще ни напомня ...