Ограда

Ограда ...


Пътя ми пресича.


Оглеждам я.
Не виждам край.
Нито пък има порта.


Въпроси мигом в главата ми препускат.


Моя ли е?
Или е чужда?
Дали да я премина?
Да продължа ли покрай нея?


Мислите ми гонят се.
Скачат една през друга.


Ограда...
На пътя ми стои.
Моя ли е?


Не виждам край.
Нито пък има порта.
Да я премина ли?
Или да продължа покрай нея?


Ограда ...


Пътя ми пресича.
Какво ли чака ме след нея ....

    

Обичам много ...

Днес отново срещнах те.


Навън.
Преди чашата димящо кафе.


Есенното слънце меко проблясваше в очите ти.
Усмихна ми се.
Спря.
Минутка.
Поздрави ме.
И тръгна.


Продължи напред по пътя си.


Продължих и аз.
Но се усмихвах.
Мислех си за теб.
За сутрешното слънце.
Спомнях си за закачката в очите ти.
Така щастливи и блестящи.


Тези малки сутрешни срещи стоплят сърцето ми.
И с нетърпение очаквам да дойде вечерта.
За да бъдем заедно прегърнати.
Спомняйки си за кратката утринна среща.
Навън.


Обичам тези срещи.
Кратки.
Усмихнати.
Щастливи.
Докосващи се само с поглед.


Обичам ... 
Обичам много ...

   

Колко много те обичам

Колко много те обичам ...

Сърцето ти усеща.

И го знае.

Колко много те обичам ...

Мисля те.

И се притеснявам.

Тревожа се.

И ти споделям.

Колко много те обичам ...

Пътища преплетени.

Души събрани.

Колко много те обичам.

С обич "сестричка" те наричам.

Не се страхувам чувствата си да разкривам.
Зная, че са споделени.
Познаваш ме.
И те познавам.
Достатъчен е поглед само.


Колко много те обичам ...
Сърцето ти усеща.

         

Усмивка за нас

Искам.
Обичам.
Надявам се.
Представям си.
Живея в една мечта.


Искам да си тук.
Обичам те безумно.
Представям си те до мен.
Живея в една мечта, обвързана с теб.


Искам да си с мен.
Ден след ден.
Да се оглеждам в очите ти.
Да усещам любовта ти.
Безкраен океан.


И в тези слънчеви безоблачни дни да сме двамата.


Искам да съм до теб.
На един самотен плаж, огрян от луна и звезди.
Обичам да оставаме сами.
Представям си как небето се усмихва.
Изгрева забавя своя ход.


А когато слънцето се появи усмихва се и то.
На теб.
На мен.
На нас.


Обичам те безумно .
И ти си наясно с това, нали ?

Огнена страст

"Понякога ще идвам във съня ти..."

Едно любимо произведение.

И аз ще идвам в твоя сън.

Ще те обезпокоявам. 

Нощ след нощ ...

Ще ти припомням.

Отново и отново ...

Какво изпитваме един към друг.

Ще паля огъня в душата ти.

И ще тлее в тебе през деня.

Ще очакваш с нетърпение да заспиш отново.

Там ще те посрещна аз.

Жаравата в сърцето ти няма да угасне.

Ще гори ...

Както за теб изгарям аз.

В очите ти ще блестят онези - чудните искри.

А аз ще изгарям в тях.

Пак и пак ...

За да се родя отново. 

В прегръдката ти.

Ще те обичам всяка нощ.

Ще ме чакаш всеки ден.

Ще те сънувам.

Ще сънуваш мен.

А когато се събудим ...

Аз ще бъда там, до теб.

За да видя огнената страст, с която ме обичаш.

Също както обичам те и аз .

    

Дива котка

Дива котка ли съм аз?


Писанка ме наричаш ти.

На рамото ми този огнен знак стои.

Нарисуваха го там за теб.

Да ти напомня колко те обичам.

И коя съм.

Откъде съм тръгнала и докъде съм стигнала.

Дива котка ли съм аз?

Мисля си за теб с усмивка.

Връщам времето назад.

Когато се запознахме.

Дива котка ли съм аз?

На рамото ми този огнен знак стои.

Гори...

Напомня...

Колко те обичам...

И коя съм аз.

Дива котка...