За последен път

Една въздишка стаята изпълва.

Две очи притворени ронят бисерни сълзи.

Сънувах те и тази нощ.

Но беше за последно зная.

Няма да дойдеш пак в моя карамелен свят.

Прегърна ме нежно като за Сбогом.

Подари ми най-лъчезарната си усмивка.

Обърна се и тръгна.

Стопи се в утринна неяснота...

Една въздишка стаята изпълва.

Сънувах те за последен път нощес.

Целувката последна по устните ми пари.

Отиде си и няма да се върнеш вече.

Сълзите ми отдавна спрели са и се усмихвам...

На всички само наши шоколадово-прекрасни нощи.

Усмихваш се и ти, където и да си сега.

Защото знаеш, че никой няма да ни ги отнеме.

Спомените от споделено карамелено вълшебство.

Поглеждам за последно в твоята посока и се обръщам.

Тръгвам си, но няма никога да те забравя.

Ще пазя в сърцето си всичките си сънища.

Сбогом...