За последен път те виждам аз.
Болката в сърцето си усещам,
но с усмивка те изпращам в този час.
Сълзи напират в моите очи,
а ти не знаеш и се смееш.
Че за теб сърцето ме боли,
че само ти в душата моя грееш.
Не знам дали изобщо ще те видя.
Не знам дали ще се усмихвам пак.
Защото душата ми без тебе е пустиня,
а сърцето ми потънало е в мрак.
На мен ми стига, че щастлив си,
че радост грее в твоята душа.
Обречени на теб са моите мисли,
обречено сърцето, деня ми и нощта!
Ти научи ме да плача,
но усмихвай се сега ...
За последен път се скриваш в здрача.
За последен път разкъсваш моята душа ...
0 коментара:
Публикуване на коментар