....

В ужасно настроение съм...
Защо ли?
Ти имаш ли вина?


Заставаш пак пред мен.
Със завладяващата си усмивка.
Все едно нищо не е било между нас.


Искаш да започнем от начало?
Да присъстваш в живота ми?
Да бъдем приятелки отново...?


Разбери ме, това няма как да стане.
Ти си отиде вече веднъж.
Не искам да ти простя.
Обичам те, така е.
И винаги ще пазя спомените си със теб.
Но няма да ти бъда приятелка.


Не искам да страдам и да ме боли.


Върви си!
Просто си върви...


   

Бръмбарче в съня ми

Гора вековна се простира покрай мен.
Сънят ми е това.
Сама съм.
Изгубена?
Или не съвсем...


Насочва ме едно гласче.
Тъничко.
Недоловимо е почти.
"Бръммм, насам ела!"


Точно така!
На бръмбарче е то.
Мъничко.
И любопитно.
В съня ми ме последва.
И мечтите ми следи.


Чувам го...
Пита ме "Къде си ти?"
"Как да те намеря?"
"Кажи ми, кажи!"


О, бръмбарче прекрасно, на мястото си спри.
Аз ще те намеря!
Ти само все така омайно си бръмчи...

 

Честита Нова Година

Честита Нова Година!

Желая на всички ни да донесе: 

прекрасни изживявания;

здраве;

късмет;

щастие;

любов;

успехи.

И безкрайно много слънчево настроение и усмивки!

    

Карамел

Карамел.
Кафе.
И шоколад.


Събрани в твоите очи.
Проблясват леко с мека топлина.
Искрят като жарава.
Горят като факли.


Давам ти живота си.
В замяна на тези две очи.
Да се оглеждам в тях.
Да ме топлят.
Дори да ме плашат понякога.


Очите ти.
Кафе и карамел.
Карамел и шоколад.
Разтопени.
Смесени.
Течна страст.
Обичам те!


Твоите очи...


Карамел.
Кафе.
И шоколад...


   

Това ли е

Отмина ме още една година.
Остарях...
Или помъдрях...


Обръщам се назад и се оглеждам.


Виждам себе си.


Завършвам гимназия.
Дават ми диплома...
И две професионални квалификации...


Шеметно се завъртат няколко години.
Вече съм омъжена.
Ражда ми се първото дете...
Преди 5 години.
А сякаш беше вчера...


Още няколко години отминават.
Отново ми дават диплома.
Този път за висше образование...
И се ражда второто ми дете...
В една и съща година.


Завъртат се Великден, Коледа, Нова година...
Година след година...
Вече съм на двадесет и шест...


Това ли е животът?
Безкрайна въртележка?
Усмивки и сълзи?
Това ли е животът?
Отлитащи години?
Това ли е...?


Остават само спомени.
  
   

Отново дъжд

Отново дъжд.
И мрачни облаци.
Притискат съзнанието ми.
И ме блокират.


Мъгли безкрайни...
Всичко са обвили.
Не искам вече!


Искам ниското зимно слънце да огрее.
Небето да е ясно с облачета бели.
Снегът да навали и всичко да се промени.


Клоните да натежат от меките снежинки.
Пътят да се скрие със скучната си сивота.
Искам всичко да потъне в снежна чистота...


Празнично ще ми е със сняг.
А не като сега...
Сива мъгла.
Черни облаци.
Сипещ се дъжд.
Есен.


Искам зима...
Трябва да е зима...


    

Снежно

Снежно ми е....
На душата...


Бяло.
Искрящо.
Покрито с мекота...


Дърветата са сякаш от памук.
Бели побелели...


Снежинки едри навсякъде са навалели.

Разкошно ми е.
На душата.


Зимно е.
Най-после...


През отворения ми прозорец в стаята вали сняг.
Не мога да му се нарадвам.
Красиво ми е.
И прекрасно.


Зима е.
Разкошна и блестяща.
Снежна и прекрасна...


Зима е...