И мрачни облаци.
Притискат съзнанието ми.
И ме блокират.
Мъгли безкрайни...
Всичко са обвили.
Не искам вече!
Искам ниското зимно слънце да огрее.
Небето да е ясно с облачета бели.
Снегът да навали и всичко да се промени.
Клоните да натежат от меките снежинки.
Пътят да се скрие със скучната си сивота.
Искам всичко да потъне в снежна чистота...
Празнично ще ми е със сняг.
А не като сега...
Сива мъгла.
Черни облаци.
Сипещ се дъжд.
Есен.
Искам зима...
Трябва да е зима...
0 коментара:
Публикуване на коментар