Остарях...
Или помъдрях...
Обръщам се назад и се оглеждам.
Виждам себе си.
Завършвам гимназия.
Дават ми диплома...
И две професионални квалификации...
Шеметно се завъртат няколко години.
Вече съм омъжена.
Ражда ми се първото дете...
Преди 5 години.
А сякаш беше вчера...
Още няколко години отминават.
Отново ми дават диплома.
Този път за висше образование...
И се ражда второто ми дете...
В една и съща година.
Завъртат се Великден, Коледа, Нова година...
Година след година...
Вече съм на двадесет и шест...
Това ли е животът?
Безкрайна въртележка?
Усмивки и сълзи?
Това ли е животът?
Отлитащи години?
Това ли е...?
Остават само спомени.
2 коментара:
Да, това е живота, една въртележка! И колкото повече остаряваш, толкова по бързо тече! Изнизва се между делниците и празниците, и единственото мерило за него е, това което оставаш след себе си :) !
Да... Трябва да се стремим да ни запомнят с добро... :-)
Публикуване на коментар