Сама.
Отново.
Внимателно оправи завивките.
Нагласи възглавниците.
И си легна.
Хладните чаршафи я прегърнаха нежно.
И тя им се предаде.
Заспа бързо.
Без да се наложи да мечтае.
Както правеше предишните вечери.
Сънят дойде.
Дългоочакваният сън.
Този, за когото мечтаеше вечер, беше там.
Мъжът.
Който я караше да забрави коя е.
Да се отдаде на чувствата и желанията си.
Тя не го сънуваше за първи път.
И преди я беше посещавал.
Отдаваха се на лудост.
На страст.
Нищо не ги спираше.
Бяха свободни.
Диви животни в гората.
За тях не съществуваше любовта.
Всичко беше неконтролируема страст.
Принадлежаха си за няколко часа.
И се забравяха, когато дойде сутринта.
Тя го чакаше всяка вечер.
За да му се отдаде.
Да бъде дива.
Да бъде свободна.
Да бъде тази, която можеше да бъде само в съня си.
2 коментара:
„За тях не съществуваше любовта.
Всичко беше неконтролируема страст.
Принадлежаха си за няколко часа.
И се забравяха, когато дойде сутринта...“
Еххх.... красиво и толкова чувствено...
Идеята да го напиша не беше моя. От мен са само думите, които облякоха замисъла. :-) Радвам се, че ти харесва, xabiba! :-)
Публикуване на коментар