Синигерчето

Днес пред прозореца ми кацна едно синигерче.
Синът ми умно го загледа и внезапно се засмя.


Когато погледнах, видях, че и синигерчето го гледа.
През стъклото се гледаха два чифта невинни очи.


Очите на едно дете, откриващо света.
И очите на една птица, оцеляваща в студа.


Синигерчето запя сладката си песен.
Дори ми се стори, че се усмихна.


След минута-две птичето вече беше отлетяло.
Но детето ми продължи да се взира в прозореца.


Обърна се към мен, а в погледа му светеше щастие.
Посочи ми прозореца с малката си ръчичка и се засмя отново.


Замислих се - нищо странно не се беше случило.
Но мога да се закълна, че го видях ... 


За миг дете и птиче сякаш се усмихваха едно на друго.