Сънят ми беше празен.
Лутах се в карамелен свят.
Не можех да намеря път.
Не дойде...
Защо?
Звезди ли пътеката ти не огряха?
Или обгърната от облаци бе луната бяла?
Не можа ли да намериш от къде да минеш?
В гората шоколадова ли се загуби?
Остави ме сама.
В сън, изпълнен с карамел исках да те срещна.
Заедно да споделим още една мечта.
Ела довечера.
Каня те в съня ми.
Не ме оставяй пак сама.
Сама в карамелен свят.
Свят, ограден от шоколадова гора.
5 коментара:
Дано дойде...
да се споделите карамелено...
Благодаря, xabiba, дано... :-)
Котаранке, дали ще дойде, не знам, но едно е сигурно - с теб отказването на шоколад е невъзможно! хаха
Принцесо, отказването на шоколад според мен е по принцип невъзможно, но ти може да ме опровергаеш. :-)
Считай се за опровергана. :)
(не в дългосречен план) :))
Публикуване на коментар