Сама.
Сънувам ли?
Не знам....
Вървя по път, обгърнат от мъгла.
Виждам едва на крачка напред.
Но знам, че трябва да продължа.
Знам, че на края ме чакаш ти.
Чакаш ме с отворени за прегръдка ръце.
Усмихнат си.
Очите ти сигурно блестят.
Представям си те.
Едър, силен и прекрасен.
С омайващ и примамващ поглед...
Погледът на твоите очи с цвят на кафе.
Разбрах - сънувам.
Сънувам теб отново.
Искам да се изгубим заедно в мечтите...
Но сънят си има край.
Ще се събудя и ти ще си до мен.
И нямам търпение да те прегърна.
За да ти кажа, че те обичам.
Обичам те...
2 коментара:
Пожелавам сънят да е само прелюдия към реалността на обич и топлина при все повече от нас :)
От твоята уста в Божите уши. :-)
Публикуване на коментар