На улицата съм сама.
Някак странно ...
Няма други хора.
Отекват стъпки някъде зад мен.
Оглеждам се.
Тогава я съзирам.
Сложила е очилата си.
Да ме види по-добре.
Да не би да ме пропусне.
Това е тя ...
Моята тъга.
Настигнала ме е отново.
Протяга към мен ръце студени.
Иска да се вкопчи в душата ми.
Да вледени сърцето ми ...
Това е тя ...
Моята спътница в мъглата.
Ускорявам крачка.
Изоставям я назад.
Но тя забързва също.
Изведнъж ми става смешно.
Дежавю ...
Всичко това съм го виждала преди.
Аз вървя напред.
А тя ме следва по петите.
Чака да се спъна и да падна.
Тогава ще ме сграбчи.
И ще ме превземе.
Това е тя ...
Моята тъга ...
Този път обаче малко е различна.
Сложила е очила ...
Да не би да ме пропусне.
0 коментара:
Публикуване на коментар