на тебе пиша тези редове.
Да ти разкажа каква люта зима
вилнее в моето сърце.
Виждам ясно.
Вече го разбрах.
В твоите очи не съм това,
което бях.
Не съм ти близка вече.
Не споделяш с мен.
Усещам те далечна.
Като слънце в зимен ден.
А сърцето ми е от виелицата снежна
непоправимо разкъсано на две.
И боли, кърви и все нарежда,
"Прости ми, че те нараних!"
0 коментара:
Публикуване на коментар