Но на крака изправям се.
Отново.
Някак сили ще намеря.
Ще продължа.
Ще се справя.
През сълзите си усмихвам се.
За кой ли път ...
Отново ...
Вече спрях да ги броя.
И смисъл няма да го правя.
Този път няма да заплача.
Няма да ме видиш да тъжа.
Стена издигам около сърцето си.
Нова.
По-висока от преди.
Захлопвам вратата на душата си.
Да я предпазя.
За кой ли път ...
Спрях да ги броя.
0 коментара:
Публикуване на коментар