Две следи

Любима, много любима песен.

Беше слънчев ден - случайно те открих,

и в знак на обич стих ти посветих.

И потърсих с теб забравен бряг на любовта 

и песента - откри ни една мечта.

Като нежен дъжд валеше твоят глас.

Като цветен сън живота бе за нас.

Като лятото горещо беше любовта.

И във нощта откривахме вечността.

Казват, че без любовта прозаичен бил света.
Но нали гори без пламък любовта дори.

Нека просто две следи да оставим аз и ти!
В този свят студен бъди до мен, 

бъди до залезния ден!

Като летен ден отлита младостта.

Като тъжна дума идва есента.

Като спомени горещи тайните неща

от любовта догарят в паметта. 

Като нежен дъжд валеше твоят глас.

Като цветен сън живота бе за нас.

Като лятото горещо беше любовта.

И във нощта откривахме вечността.

Казват, че без любовта прозаичен бил света.
Но нали гори без пламък любовта дори.

Нека просто две следи да оставим аз и ти!
В този свят студен бъди до мен, 

бъди до залезния ден!