Защо ...?
Защо ...?
Защо ...?
Толкова много "Защо ..." вече делят ме от теб.
Искам ли отговорите им да науча?
Да преживея отново онзи последен ден...
Когато изкрещя в лицето ми колко съм излишна.
Нямала си нужда вече от приятелката си.
Имала си нова...
Имала си нова...
Съгласих се.
Тогава.
А днес...?
Днес се опитвам да те преживея.
Опитвам се да скъсам тази нишка между нас.
Еднопосочно.
Стиснала си ме в ръцете си.
Не ме искаш, но не ме и пускаш.
Престани!
Върви при приятелите си, които сменяш всеки ден.
Върви при приятелите си, които сменяш всеки ден.
И аз вече нямам нужда от теб!
Годините, които имахме заедно няма да се заличат.
Но тези - последните четири - искам да ги няма.
Пусни ме...
Вече искам да не присъстваш в живота ми.
Върви си.
Остави ме.
Ще те преживея...
И повече няма да пиша за теб ...
За последно беше в мислите ми, Д...
2 коментара:
Много,много ми хареса!
Искрено се надявам да скъсаш нишката... и са се освободиш.Защото това си чисто мъчение... Аз все още не съм напълно “свободна“...
Благодаря, xabiba!
Това са разпилените остатъци на едно приятелство, превърнало се в терзание.
Отне ми време, за да го осъзная съвсем, но вече трябва да спре.
Взех решение да сложа край.
От сърце ти желая и ти да се "освободиш" от твоята тежест. Целувки.
Публикуване на коментар