Спря да идваш в моя карамелен свят.
Шоколадовата гора не се оглася от бързите ти стъпки.
Празно ми е.
И самотно.
Как да те върна обратно?
Искам с теб сънищата си да споделя.
Ела!
Върни се!
Приемаш ли предизвикателството ми?
Ще дойдеш ли нощес?
Да бъдем двамата в съня ми.
Обгърнати от карамел.
Насред шоколадова гора.
Огряна от бяла лунна светлина.
Ела...
Ела...
Ела...
3 коментара:
Сонка, пишеш все по-хубаво... наистина. Браво! Винаги се усмихвам, когато те чета и знаеш ли защо? Защото усещам спонтанността, която я има и при мен в обшуването с хората, на които държа, а това е много ценно и вече все по-рядко срещано качество. :)
Благодаря, Принцесо! :-) Радвам се, че те усмихвам. :-)
С това твое "Принцесо" убиваш всички демони в мен хаха и ме размекваш до степен на топящ се шоколад в лакоми, топли... пръсти. ;)
Ставам чуплива, Сонкаа! Виновна си! ;)
Публикуване на коментар