И знаеш, че винаги ще имаш място там.
Дори вратата да затръшнеш, тя винаги ще е отключена.
За теб.
Пантите ще бъдат смазвани редовно.
За да не скърцат, когато влизаш и излизаш.
От живота ми.
Дори когато си отиваш...
Винаги ще можеш да се връщаш.
Знаеш - дори да ме бодеш аз пак ще те обичам.
И пак ще търся пътя си към теб.
Защото ти изгради свой дом в моето сърце.
2 коментара:
Нанесох се с гръм и трясък, Котаранке! :))) Но стига вече с тея бодли, ще ги подстрижа, ще ги накажа...;)
:*
Остави ги да си растат на воля - който те обича стига до теб въпреки тях... :-)
Публикуване на коментар