Не успях

Някак така и не успях...
Не успях да те забравя.
Не успях да изтрия спомените.
Не успях да излича усмивката...


Винаги, когато мисля за теб се усмихвам.
Нося те там, откъдето извират усмивките...
И сълзите също живеят там.
В сърцето.


Там живееш и ти, откакто те срещнах.
Преди толкова много години...


Скрила съм си спомена за очите ти.
Тези очи...
Горящи въгленчета...
Усмихват ме.
Винаги са ме усмихвали.
А сигурно и винаги ще ме усмихват.


Защото не успях да те забравя.
А минаха толкова много години...


Някои хора остават в сърцата ни завинаги...


Не можем да ги забравим...