Дърво пречупено. Останало е без листа. Клоните изсъхнали от вятъра пращят.
Дърво оставено самичко на света. Изстрадало. Понесло товара не безброй лета.
Дърво пречупено. Останало е без листа. Птици не гнездят на него вече. Не чува детски смехове. Не хвърля сянка на полянката широка. И никой не пладнува вече там.
Дърво пречупено. Настъпила е вечната му зима. Останало е без листа. Самичко на света. Понесло товара на безброй лета.
Карамел и шоколад. Събрани в твоите очи. Обгръщаш ме ... С поглед само. Доказваш ми. Любовта в душата.
Шоколад и карамел. Изпълващи съня ми. Реални са. Пред мен заставаш. Усмихваш се. Както го умееш само ти. Подаваш ми ръка. Да те последвам. В шоколадов рай. Насред карамелена гора. Отново да сме двама. Сами на света.
Карамел и шоколад ... Събрани в твоите очи. Проблясват в полумрака. Прегръщаш ме. Давя се в карамелена наслада. Шоколадово усмихната заспивам. И знам ... Карамел и шоколад. Горят за мен. В твоите влюбени очи.
И ето ме отново. На улицата съм сама. Някак странно ... Няма други хора. Отекват стъпки някъде зад мен. Оглеждам се. Тогава я съзирам. Сложила е очилата си. Да ме види по-добре. Да не би да ме пропусне. Това е тя ... Моята тъга. Настигнала ме е отново. Протяга към мен ръце студени. Иска да се вкопчи в душата ми. Да вледени сърцето ми ... Това е тя ... Моята спътница в мъглата. Ускорявам крачка. Изоставям я назад. Но тя забързва също. Изведнъж ми става смешно. Дежавю ... Всичко това съм го виждала преди. Аз вървя напред. А тя ме следва по петите. Чака да се спъна и да падна. Тогава ще ме сграбчи. И ще ме превземе. Това е тя ... Моята тъга ... Този път обаче малко е различна. Сложила е очила ... Да не би да ме пропусне.