***

Книга след книга...

Библиотека събирам!

Стол след стол...

Удобен все не намирам!

Тръшкам се и се отмятам - 

на дивана ще се мятам!

Книга след книга...

Рафтовете пълни са вече!

Буква след буква - 

отнасят ме много далече!

Книга след книга...

Библиотека събирам!

***

И когато мислиш си...
Че всичко си видяла...
Че всичко вече си чула...
Отново замисли се...
Дали всичко си видяла...
Дали всичко си чула...
Някой някога ти е казал...
Виното старо струва много пари...
Приятел верен много се цени...
И отново мислиш си...
Че всичко си видяла...
Че всичко вече си чула...
Наздравица вдигаш...
Виното старо малко горчи...

Приятели нямаш...
Изгубила си ги ти...

Оглеждаш тълпата...
Търсиш познати очи...
Наздравица нова...
Виното още повече ти горчи...
Приятели нямаш...
Прогонила си ги ти...

***

Всичко ли беше лъжа?
Всичко ли беше просто шум?
Всичко ли беше плод
на един болен ум?

Всичко ли, което каза, 
беше ей така?
Всичко ли измисли?
И радост? И тъга?

А колко ти вярвах ...
И колко сляпа съм била?
И само те моля:
Ако някога решиш, кажи ми - 
Всичко ли беше лъжа?

       

Червените макове

Най-после Тя я намери...

След толкова време.
Съвсем случайно.
Бялата рокля с червените макове!

Самотна, открояваща се.
В малък квартален магазин...
Сърцето й прескочи.
"Роклята! Роклята!"
Искаше да изкрещи...
Но се обърна и излезе.
Не беше за нея тази рокля.
Бяла с червени макове...
За миг я заляха спомени.

След това...
След това се успокои и продължи.
Роклята остана там.
Сама.

Бяла рокля с ярки червени цветя...

***

Изтръпнала от страх 
тя в себе си се вглежда.
Тъжна, самотна, 
изстрадала душа.

И хуква пак по пътя прашен,
съдбата си напред повежда.
Далеч от тук,
далеч от тъмната луна.

И тича все напред...
И тича все сама...

Изтръпнала от страх...
Изстрадала душа.

      

***

Тя
Липсва
Много
Боли
Липсваш
Ми

***

Изгубена
Удавена
Нощ
Безлунна
Черна
Бездънна
Вода
Слънце
След
Залез
Плаче
Самотна
Бледа
Звезда
Изгубена
Душа
Извървява
Път
Без
Следа
Удавена
Птица
Паднала
Останала
Сама

На света ....

    

Моят блог на шест ...

Моят блог на шест ...

Много пъти изоставян.

Много пъти непоглеждан. 

Заема мястото си вече шест години.

Не зная много ли е или малко.

Напоследък може би е малко.

Искам да е повече.

Но думите ми бягат ...

И все пак ...

Моят блог на шест!

Благодаря, че все още има хора, които ме четат.

Въпреки че пиша рядко.

Твърде, твърде рядко ...

   

С обич за татко

Днес отново пиша писъмце.
По вятъра ще ти го пратя.

Където и да си в необятното небе,
знам, че чуваш моето сърце.
С тъгата се уча да живея.
Опитвам да се преборя и с гнева.
Отлетя душата твоя от земята.
Сега се  рее в безкрайна синева.
Няма много да говоря.
От очите ми надничат пак сълзи.
Опитвам се да се усмихна,
въпреки че много ме боли.
Днес, татко, няма те до мен.
Но си в мислите ми всеки ден.

По вятъра ти пращам писъмце.
Ще сложа част от моето сърце.
И от обичта си ще ти пратя.

И се надявам да го прочетеш...

     

***

Днес, татко мой, отново пиша писъмце.

Представям си, че си до мен отново
и усмивката огрява твоето лице.

Навън е мрачно и мисля, че ще завали.
Липсваш много и много ме боли.
Помръкнаха завинаги добрите ти очи.
Сърцето ми е свито, душата ми тъжи.

Татко мой, обичам те, където и да си ...

   

Писмо до татко

Днес, татко мой, ти пиша писъмце.
Как искам да го прочетеш...

Вярвам, че е хубаво при теб.
Няма дъжд и не е студено...

Ние сме добре. 
Ти ни липсваш само...
Да можех да ти кажа "Татенце, здравей".
Да можех пак да те прегърна.
Завинаги си в моето сърце.
И винаги ще те обичам, тате!

Днес, татко мой, ти пиша писъмце.
Вярвам, ще го прочетеш.

Недей за нас се притеснява.
Ние сме добре...

    

***

Нощ, Луна, звезди.
В очите ми отново дъжд вали.


Мисля си за минали неща,
за отминали времена. 
Изпълнена с обич и тъга.


Преживяла толкова щастливи дни.
Днес къщата празна стои...


Любимото място, дворът любим.
На сянка под ореха седим.
Вечер до късно, рано сутринта.
Привличаше ни силно любимата гора.


Село прекрасно, ти си едно на света.
В спомените си ще те пазя
и на всички ще разказвам за теб.

***

Ден
Без

Слънце

Нощ 

Звезди

Свят

Без

Надежда 

Тупти

И

Тупти

Сърце

Разбито

От

Обич

Трепти

Душа

Безплътна

Молитви

Мълви

В

Нощ

Безлунна

И

Небе

Без

Звезди

Свята

Надежда

Трепти

   

***

До листа бял молива стои отдавна притаен.

Приятелко любима, не отговаряш вече ти на мен.

Пиша ти и ти звъня.

Търся те и не те намирам.

Приятелко любима, липсваш в моя ден.

До листа бял молива стои отдавна притаен.

Приятелко любима ...

Сърцето ми е свито от болка и тъга.

Душата ми страда, самичка на света.

Денят ми е мрачен, бледа е нощта.

Приятелко любима ...

На тебе пиша аз сега.

Помниш ли, приятелко мила, когато ти писах това:

"Усмивка приветлива.
Искрящи сини очи.
Приятелко любима,
за мен си всичко ти.

В денят специален 

желая ти хиляди неща... 

Да си здрава. 

Да си щастлива. 

С късмета да вървите ръка за ръка. 

Да си обичана много. 

Все така майка добра. 

В денят най-важен 

ти желая безброй неща... 

Приятелко любима, 

благодаря ти, че те има! 

Честит рожден ден"

Нищо в мен не е различно.

Все още те виждам така.

До листа бял молива стои отдавна притаен.

Приятелко любима, липсваш в моя ден ...

   

Ела

Ден, отминал вече.
Нощ, която предстои.
Слънцето залязло е.
Отстъпва пред звезди.
Облаци в небето тичат.
Танцуват странен танц.
Луната в мен се взира...
Пита ме коя съм аз.
Ден, отминал вече.
Нощ, която предстои.
Нощ, в която да те срещна.
Изпълващ моите мечти.
Ден, отминал вече.
Питаш ме коя съм аз.
Аз съм тази, която те обича.
Чакам те в съня си.
Тази нощ.
Всяка нощ.
Чакам те.
Ела...

 

Вече на пет

С трепет очаквано.

Мое усмихнато малко момче.

С мисъл погалвано.

Мое усмихнато малко момче.

С обич обграждано.

Мое усмихнато малко момче.

Ръчичките малки към мен днес протягаш.

И казваш ми "Аз съм вече голям!"

А сърцето ми тръпне, от обич прелива.

Към тебе...

Мое усмихнато малко момче.

Показваш ми с пръстчета - 

вече си на пет!

С трепет очакван си.

С мисъл погалван си.

С обич обграждан си.

Мое усмихнато малко момче.

Желая ти здраве.

Желая ти милион сияйни звезди.

Желая ти игри и усмивки.

Желая ти безгрижни и спокойни дни.

Обичам те много!

Честит рожден ден!

Мое усмихнато малко момче.

Рожденият ден на блога

Тази година се отплеснах ...

Пропуснах да отбележа рождения ден на блога.

Правя го сега, но с почти цял месец закъснение.

Благодаря отново на всички, които четат.

Благодаря отново на всички, които харесват.

Благодаря и на тези, които не харесват ...

Всеки има право на собствено мнение.

Обещавам през настоящата година да пиша повече.

Обещавам, че ще намеря време, за да не изоставам.

Блогът ми е място, създадено и поддържано с обич.

Няма да го изоставям отново ...

Моят блог на четири години (23.02.2015 год.) ...

Благодаря, приятели! Без вас този блог нямаше да съществува!

      

Листът бял

Листът бял пред мен стои.
Празен е отново.
Моливът, захвърлен настрани.
Неизползван се търкаля.
Душата празна думите пести.
Сърцето ми и то не отговаря.


Листът бял празен е отново.
Слънцето е мрачно на небето.
Звездите нощем и тях ги няма.
Луната отново е самичка.
Изоставена едва блещука.


Листът бял пред мен стои.
Вълк в гората с цяло гърло вие.
Бухал в хралупа тихо се е скрил.
Врабче в клонака с крилата пърха.
Сърчицето му от страх се пръска.


Листът бял пред мен стои.
Празен е отново.
Моливът, захвърлен настрани.
Неизползван се търкаля.
Душата празна думите пести.
Сърцето ми разбито е ...
Питам го дали тупти, а то не отговаря ...
Само листът бял стои, празен е отново ...

   

За мен

ОгънИзгаря
ЧервеноСлънчевоЗарево
ОтиваДнесКъмКрай
ЕднаНевидимаНишка
ПотръпваПаякЛовува
НощесСънищаУлавя
КошмариОткрадва
КарамелШоколад
МлякоКафе
ПредателствоСрещнах
ЛюбовОбещах
СлънцеИзгрява
НовоНачало
ЗаМен

   

Днес...

Днес разбрах...
Какво е да се чувстваш разбит. На съставните си части. Да се чудиш кое парче от коя точно част от теб е изхвръкнало. Да усетиш сърцето си, пръснато на милион частици, стъпкано на земята. Да се изненадаш от това колко много атоми съдържа душата ти...


Днес разбрах...
Какво е да се чувстваш тотално използван. Натъпкан с безброй лъжи. До върха на търпението. А всъщност да установиш, че търпение си имал все още. Че още си можел да слушаш. Можел си да поемаш лъжи и още лъжи. 


Днес разбрах...
Какво е да видиш чувствата си потъпкани. Изхврлени на боклука от човек, на когото си вярвал. Да погледнеш към себе си и да виждаш мъгла. Да търсиш отклик в празна душа.


Днес разбрах... Всичко разбрах.