Приятелко любима, не отговаряш вече ти на мен.
Пиша ти и ти звъня.
Търся те и не те намирам.
Приятелко любима, липсваш в моя ден.
До листа бял молива стои отдавна притаен.
Приятелко любима ...
Сърцето ми е свито от болка и тъга.
Душата ми страда, самичка на света.
Денят ми е мрачен, бледа е нощта.
Приятелко любима ...
На тебе пиша аз сега.
Помниш ли, приятелко мила, когато ти писах това:
"Усмивка приветлива.
Искрящи сини очи.
Приятелко любима,
за мен си всичко ти.
В денят специален
Искрящи сини очи.
Приятелко любима,
за мен си всичко ти.
В денят специален
желая ти хиляди неща...
Да си здрава.
Да си щастлива.
С късмета да вървите ръка за ръка.
Да си обичана много.
Все така майка добра.
В денят най-важен
ти желая безброй неща...
Приятелко любима,
благодаря ти, че те има!
Честит рожден ден"
Нищо в мен не е различно.
Все още те виждам така.
До листа бял молива стои отдавна притаен.
Приятелко любима, липсваш в моя ден ...
0 коментара:
Публикуване на коментар