Подай ми ръка

Пред мен е мътно.


Ден и нощ в едно се сливат.
Слънцето не мога да съзра.
Луната в облаци е скрита.


Мрачно е.
Студено е.
Не виждам пътя.


Накъде отивам?
Отговор не чувам.
Отеква ехо покрай мен.
Ехото на собствения ми въпрос.


Стъпките ми тънат в глухота.
Загръща ги ниска тъмна трева.


Няма звезди.
Няма никого до мен.
Сама съм.
Търся сутринта.
Дали ще я открия?


Ела ...
Изведи ме от тъмнината.
Посочи ми пътя.
Подай ми ръка.
Доведи ми светлината.


Доведи ми светлината ...
Подай ми ръка ...