Обичам много ...

Днес отново срещнах те.


Навън.
Преди чашата димящо кафе.


Есенното слънце меко проблясваше в очите ти.
Усмихна ми се.
Спря.
Минутка.
Поздрави ме.
И тръгна.


Продължи напред по пътя си.


Продължих и аз.
Но се усмихвах.
Мислех си за теб.
За сутрешното слънце.
Спомнях си за закачката в очите ти.
Така щастливи и блестящи.


Тези малки сутрешни срещи стоплят сърцето ми.
И с нетърпение очаквам да дойде вечерта.
За да бъдем заедно прегърнати.
Спомняйки си за кратката утринна среща.
Навън.


Обичам тези срещи.
Кратки.
Усмихнати.
Щастливи.
Докосващи се само с поглед.


Обичам ... 
Обичам много ...