Умората...
От хората.
От ситуациите.
От ежедневието...
Умората затваря очите ми.
Притъпява сетивата ми.
Докарва ме до беззащитно състояние.
Мразя тази умора...
Тази, която ме кара да крещя.
Тази, която ме кара да заспивам.
Тази, която спира мислите ми.
Промъква се тихо в мозъка ми.
И го превзема.
Кътче по кътче.
Не оставя свободно място...
И просто заспивам.
Започвам да живея по течението.
На инерция.
А не обичам.
По принцип бързо ми минава.
Но се чувствам зле.
Уморена....
Да, това е точната дума....
Понякога съм просто Уморена...
0 коментара:
Публикуване на коментар