Така и не можах да заспя.
Мислех за теб.
И все още го правя.
Мисля за всичко между нас.
За изживяното.
И за това, което можеше да бъде.
Виждам очите ти.
Усмихват се.
По твоя си особен начин.
Така както се усмихваха тогава.
Чувам тихите ти стъпки.
Представям си, че вървиш към мен.
Но това е невъзможно.
Ще остане само спомен.
Ще те нося в сърцето си.
Като малък жив въглен.
Да ме изгаря.
И да ми напомня, че съм те обичала.
А ти ще помниш мен.
И ще се усмихваш с очи.
Всеки път, когато се сетиш за нашите неща.
Ще го правиш, нали?
0 коментара:
Публикуване на коментар