Mine

Mine

петък, 30 януари 2015 г.

За мен

ОгънИзгаря
ЧервеноСлънчевоЗарево
ОтиваДнесКъмКрай
ЕднаНевидимаНишка
ПотръпваПаякЛовува
НощесСънищаУлавя
КошмариОткрадва
КарамелШоколад
МлякоКафе
ПредателствоСрещнах
ЛюбовОбещах
СлънцеИзгрява
НовоНачало
ЗаМен

   

петък, 23 януари 2015 г.

Днес...

Днес разбрах...
Какво е да се чувстваш разбит. На съставните си части. Да се чудиш кое парче от коя точно част от теб е изхвръкнало. Да усетиш сърцето си, пръснато на милион частици, стъпкано на земята. Да се изненадаш от това колко много атоми съдържа душата ти...


Днес разбрах...
Какво е да се чувстваш тотално използван. Натъпкан с безброй лъжи. До върха на търпението. А всъщност да установиш, че търпение си имал все още. Че още си можел да слушаш. Можел си да поемаш лъжи и още лъжи. 


Днес разбрах...
Какво е да видиш чувствата си потъпкани. Изхврлени на боклука от човек, на когото си вярвал. Да погледнеш към себе си и да виждаш мъгла. Да търсиш отклик в празна душа.


Днес разбрах... Всичко разбрах.

    

вторник, 9 декември 2014 г.

*****

Не съм писала. 
Отдавна.
Забравила съм може би.
Думите не идват.
Оставят ме самичка.
Търсих ги.
Не ги намирах.
Пътеки към тях проправях.
Трудно беше да ги върна ...

Една луна нощта ни осветява.
Една и съща е на външен вид.
Но една я виждам аз.
Различна е през твоите очи.


В съня ни срещаме се пак.
Тогава тя една и съща е за нас.
Прегърнати я гледаме.
Наслаждаваме се на звездите.


Една луна нощта ни осветява.
Една и съща е на външен вид.
Но една я виждам аз.
Различна е през твоите очи.


Ела и прегърни ме.
Под луна и звезди.
Съня ми превземи ...

  

вторник, 14 октомври 2014 г.

В памет на едно приятелство

Когато едно приятелство свърши...

Дърветата чупят своите клони.
Очите отронват сълзите си скрити.
Птиците прекъсват полета си устремен.
Слънцето помръква, луната изчезва.
Звездите се скриват, небето чернее.


Когато една приятелка света ми напусна...

Сърцето ми сън не намираше нощем.
Душата ми скиташе сама и бездомна.
Ръцете ми празни стояха, свити в юмруци.
Огледалото счупих в яда си безсмислен.


Когато това приятелство свърши...

Дърветата счупиха своите клони.
Очите отрониха сълзите си скрити.
Слънцето помръкна, луната изчезна.

Когато това приятелство свърши...

За тази, която наричах "най-близка приятелка" дълги години.
От нейната бивша най-добра...

   

понеделник, 1 септември 2014 г.

Намери ме

Кафяви
Олющени
Клони
Посрещат
Съня
Ми
Тази
Вечер
Скучна
Прелива
От
Празни
Емоции
Обувки
Черни
Потракват
Минавайки
През
Асфалтова
Безпътна
Алея
Изгубена 
Съм
Намери
Ме 

   

вторник, 5 август 2014 г.

Път

Път пред мен.


Вървя без посока.
Отново.
Търся да намеря себе си.
Изгубена съм аз.
За кой ли път...


Ела и помогни ми.
Ръка подай ми.
Прегърни ме.
Осветли нощта.
Извикай луната на небето.
Покани звездите.
Нека да изгреят.
Нека пътя ми да осветят.
Отново да съм цяла.


Подай ми ръка.
И ме обичай.
Нека в живота да сме двама.

   

сряда, 23 юли 2014 г.

Тук съм

Ето ме.
Отново тук съм.


Изгубена се чувствах.
Заседнала някъде по пътя.
С поглед, вперен в мрака.
Търсех малка светлинка.
И малко сили...
Душата си да събера.


И ето ме отново.
Тук съм.
В море от карамел.
С острови от шоколад.
Намерих се.
Сърцето ми тупти отново.
И дишам...


Дишам и обичам.
Очите ти.
Блестящи.
С мека топлина.
Тук съм.
И обичам.