Днес разбрах... Какво е да се чувстваш разбит. На съставните си части. Да се чудиш кое парче от коя точно част от теб е изхвръкнало. Да усетиш сърцето си, пръснато на милион частици, стъпкано на земята. Да се изненадаш от това колко много атоми съдържа душата ти... Днес разбрах... Какво е да се чувстваш тотално използван. Натъпкан с безброй лъжи. До върха на търпението. А всъщност да установиш, че търпение си имал все още. Че още си можел да слушаш. Можел си да поемаш лъжи и още лъжи. Днес разбрах... Какво е да видиш чувствата си потъпкани. Изхврлени на боклука от човек, на когото си вярвал. Да погледнеш към себе си и да виждаш мъгла. Да търсиш отклик в празна душа. Днес разбрах... Всичко разбрах.
Не съм писала. Отдавна. Забравила съм може би. Думите не идват. Оставят ме самичка. Търсих ги. Не ги намирах. Пътеки към тях проправях. Трудно беше да ги върна ...
Една луна нощта ни осветява. Една и съща е на външен вид. Но една я виждам аз. Различна е през твоите очи.
В съня ни срещаме се пак. Тогава тя една и съща е за нас. Прегърнати я гледаме. Наслаждаваме се на звездите.
Една луна нощта ни осветява. Една и съща е на външен вид. Но една я виждам аз. Различна е през твоите очи.
Ела и прегърни ме. Под луна и звезди. Съня ми превземи ...