Изморена ... Така се чувствам. Изморена съм от себе си. От безкрайните си пътища. Изморих се да се търся ... И да не се намирам. Изморих се и да се надявам ... Че някъде все ще се открия.
Виждам се единствено в очите ти. Ти ме отразяваш в дълбините им. Такава съм и там. Изморена ...
Не мога вече да съм силна. Искам на рамото ти да се разплача. А ти да ме прегърнеш. Да ме приютиш на топло до себе си. Да изтриеш сълзите ми. Да ме спасиш от умората.
Не те докосвам. Страхувам се да не изчезнеш ... Като ранна сутрешна мъгла.
Не смея да те целуна. От реакцията ти ме е страх. А сърцето ми трепери. От обич необятна бие. Тупти и очаква само твоя глас.
Спаси ме от тъмнината на леда. Ръцете ми в своите вземи. Прегърни ме силно. И света ми изгори. Като феникс от пепелта си ще се възродя. Ще дишам, когато дишаш ти.
Защото те обичам. Знаеш го, нали ... Обичам те. Просто обичай ме и ти.
С тъга изпълнена съм. Уморена съм от отчаяние. Взела вече своите решения ...
Ще изправя главата си отново. Напред ще продължавам да вървя. Със спомените си ще се науча да живея. И няма да допускам отново да сгреша.
Кръстопът отново на изпитание ме подлага. Пътища и мостове зад себе си руша. Поемам в нова посока. Построявам си Новият Път. Приключих със сълзите. Вчера плаках за последно. Ще се науча да се усмихвам отново. Въпреки всички казани и неизказани неща ... "Такъв е живота" - така ли ми каза? Такъв е ...