Изтръпнала от страх тя в себе си се вглежда. Тъжна, самотна, изстрадала душа. И хуква пак по пътя прашен, съдбата си напред повежда. Далеч от тук, далеч от тъмната луна. И тича все напред... И тича все сама... Изтръпнала от страх... Изстрадала душа.
Изгубена Удавена Нощ Безлунна Черна Бездънна Вода Слънце След Залез Плаче Самотна Бледа Звезда Изгубена Душа Извървява Път Без Следа Удавена Птица Паднала Останала Сама На света ....
Днес отново пиша писъмце. По вятъра ще ти го пратя. Където и да си в необятното небе, знам, че чуваш моето сърце. С тъгата се уча да живея. Опитвам да се преборя и с гнева. Отлетя душата твоя от земята. Сега се рее в безкрайна синева. Няма много да говоря. От очите ми надничат пак сълзи. Опитвам се да се усмихна, въпреки че много ме боли. Днес, татко, няма те до мен. Но си в мислите ми всеки ден. По вятъра ти пращам писъмце. Ще сложа част от моето сърце. И от обичта си ще ти пратя. И се надявам да го прочетеш...
Днес, татко мой, отново пиша писъмце. Представям си, че си до мен отново и усмивката огрява твоето лице. Навън е мрачно и мисля, че ще завали. Липсваш много и много ме боли. Помръкнаха завинаги добрите ти очи. Сърцето ми е свито, душата ми тъжи. Татко мой, обичам те, където и да си ...
Днес, татко мой, ти пиша писъмце. Как искам да го прочетеш... Вярвам, че е хубаво при теб. Няма дъжд и не е студено... Ние сме добре. Ти ни липсваш само... Да можех да ти кажа "Татенце, здравей". Да можех пак да те прегърна. Завинаги си в моето сърце. И винаги ще те обичам, тате! Днес, татко мой, ти пиша писъмце. Вярвам, ще го прочетеш. Недей за нас се притеснява. Ние сме добре...