***

Тя
Липсва
Много
Боли
Липсваш
Ми

***

Изгубена
Удавена
Нощ
Безлунна
Черна
Бездънна
Вода
Слънце
След
Залез
Плаче
Самотна
Бледа
Звезда
Изгубена
Душа
Извървява
Път
Без
Следа
Удавена
Птица
Паднала
Останала
Сама

На света ....

    

Моят блог на шест ...

Моят блог на шест ...

Много пъти изоставян.

Много пъти непоглеждан. 

Заема мястото си вече шест години.

Не зная много ли е или малко.

Напоследък може би е малко.

Искам да е повече.

Но думите ми бягат ...

И все пак ...

Моят блог на шест!

Благодаря, че все още има хора, които ме четат.

Въпреки че пиша рядко.

Твърде, твърде рядко ...

   

С обич за татко

Днес отново пиша писъмце.
По вятъра ще ти го пратя.

Където и да си в необятното небе,
знам, че чуваш моето сърце.
С тъгата се уча да живея.
Опитвам да се преборя и с гнева.
Отлетя душата твоя от земята.
Сега се  рее в безкрайна синева.
Няма много да говоря.
От очите ми надничат пак сълзи.
Опитвам се да се усмихна,
въпреки че много ме боли.
Днес, татко, няма те до мен.
Но си в мислите ми всеки ден.

По вятъра ти пращам писъмце.
Ще сложа част от моето сърце.
И от обичта си ще ти пратя.

И се надявам да го прочетеш...

     

***

Днес, татко мой, отново пиша писъмце.

Представям си, че си до мен отново
и усмивката огрява твоето лице.

Навън е мрачно и мисля, че ще завали.
Липсваш много и много ме боли.
Помръкнаха завинаги добрите ти очи.
Сърцето ми е свито, душата ми тъжи.

Татко мой, обичам те, където и да си ...

   

Писмо до татко

Днес, татко мой, ти пиша писъмце.
Как искам да го прочетеш...

Вярвам, че е хубаво при теб.
Няма дъжд и не е студено...

Ние сме добре. 
Ти ни липсваш само...
Да можех да ти кажа "Татенце, здравей".
Да можех пак да те прегърна.
Завинаги си в моето сърце.
И винаги ще те обичам, тате!

Днес, татко мой, ти пиша писъмце.
Вярвам, ще го прочетеш.

Недей за нас се притеснява.
Ние сме добре...

    

***

Нощ, Луна, звезди.
В очите ми отново дъжд вали.


Мисля си за минали неща,
за отминали времена. 
Изпълнена с обич и тъга.


Преживяла толкова щастливи дни.
Днес къщата празна стои...


Любимото място, дворът любим.
На сянка под ореха седим.
Вечер до късно, рано сутринта.
Привличаше ни силно любимата гора.


Село прекрасно, ти си едно на света.
В спомените си ще те пазя
и на всички ще разказвам за теб.