В памет на едно приятелство

Когато едно приятелство свърши...

Дърветата чупят своите клони.
Очите отронват сълзите си скрити.
Птиците прекъсват полета си устремен.
Слънцето помръква, луната изчезва.
Звездите се скриват, небето чернее.


Когато една приятелка света ми напусна...

Сърцето ми сън не намираше нощем.
Душата ми скиташе сама и бездомна.
Ръцете ми празни стояха, свити в юмруци.
Огледалото счупих в яда си безсмислен.


Когато това приятелство свърши...

Дърветата счупиха своите клони.
Очите отрониха сълзите си скрити.
Слънцето помръкна, луната изчезна.

Когато това приятелство свърши...

За тази, която наричах "най-близка приятелка" дълги години.
От нейната бивша най-добра...

   

Намери ме

Кафяви
Олющени
Клони
Посрещат
Съня
Ми
Тази
Вечер
Скучна
Прелива
От
Празни
Емоции
Обувки
Черни
Потракват
Минавайки
През
Асфалтова
Безпътна
Алея
Изгубена 
Съм
Намери
Ме 

   

Път

Път пред мен.

Вървя без посока.

Отново.

Търся да намеря себе си.

Изгубена съм аз.

За кой ли път...

Ела и помогни ми.

Ръка подай ми.

Прегърни ме.

Осветли нощта.

Извикай луната на небето.

Покани звездите.

Нека да изгреят.

Нека пътя ми да осветят.

Отново да съм цяла.

Подай ми ръка.

И ме обичай.

Нека в живота да сме двама.

   

Тук съм

Ето ме.
Отново тук съм.


Изгубена се чувствах.
Заседнала някъде по пътя.
С поглед, вперен в мрака.
Търсех малка светлинка.
И малко сили...
Душата си да събера.


И ето ме отново.
Тук съм.
В море от карамел.
С острови от шоколад.
Намерих се.
Сърцето ми тупти отново.
И дишам...


Дишам и обичам.
Очите ти.
Блестящи.
С мека топлина.
Тук съм.
И обичам.

   

Сън

Мрак
Сън
Карамел
Шоколад
Мляко
Кафе
Чисто
Горчи
Къде
Си
Ти
Изгубена
Изчезнала
Душа
Непримирима
Скръб
Неутолима
Любов
Незабравима
Луна
Забравена
Звезди
Предадени
Търся
Да
Намеря
Път
Къде
Избяга
Ти

   

Под небето черно

При теб завръщам се.
След хиляди терзания.
Сред думи неизречени.
По средата на прегръдка топла.
Знам, че ще ме приютиш.
Душата ми при теб заслон намира.


При теб завръщам се.
Приеми ме с всичките ми грешки.
Под небето черно.
И с луната за свидетел.
Отново ти се вричам.
След хиляди терзания.


При теб завръщам се.
Разбрала своите грешки.
Опитала от всичко, що горчи.
Знам, че ще ме приютиш.
Живота си на теб дарих отдавна.
На средата на пътя си сме днес.


По средата на прегръдка топла.
Отново ти се вричам.
Под небето черно.
И с луната за свидетел.

 

Открадни нощта

СънСънувамНасредТъмнаВода

     ОстровСамотенПрезНощта

          КъдеИзбягаОтидеНякъдеДалеч

               ЕлаВземиСъдбатаМиЗовеТе

ЛунаОгряваЧерноНебе

     ЕлаВземиСънятСънувам

          КошмарБезТебЛишенОтСветлина

               КъдеСиТиЕлаВземиМеОткрадниНощта