19.12.

 

С още една година помъдрях.

Много неща видях.

Много проумях.

Пораснах или остарях ...

Календара пак ми се усмихва.

Стихията на времето никога не стихва ...

Честит Рожден Ден на мен ...

  

...

празно
сиво
небе
извисява
недружелюбна
снага
спаси
света
ми
от
разтапяне
обичай
просто
Мен
такава
каквато
съм
единствено
това
искам
сега

  

Коя си ти

Коя си ти?
Една си днес.
Утре друга ...
Подминаваш ме.
После ме прегръщаш.


Коя си ти?
Изгори душата ми.
Нарани ме много.
А днес ...
Все едно не си била ти.


Стига вече!
Пусни ме да си тръгна.
Вече всичко ни дели.
Пусни ме.
Забрави ме.
Ти приятелка не си.


Пусни ме.
Просто си върви.
Не си в живота ми.
Отдавна си ми само спомен.
Стига вече!
Пусни ме ...

Най-ярката звезда

Ето ме.
Отново.
Тръгвам.
Ще търся светлина.
В небето се вглеждам.
Откривам най-ярката звезда.


Посока.
Водач.
Приятел.
Закрила.
Всичко ще ми бъде тя.
Пътя ми ще осветява.
Ще огрява моите следи.
На кръстопът няма да ме остави.
Ще ми посочи верният път.


Ето ме.
Отново.
Търся светлина.
Ще спра.
Когато го открия.
Моето място на света.
А до тогава ....
До тогава ще ме води тя.
Най-ярката звезда.

  

Ще пия за тебе

Вино червено наливам си днес.
Ще пия за тебе.
За всички отминали дни.
За всички усмивки.
И за всички несподелени мечти.
Ще пия бързо.
И ще пия на екс.


Чаша вино червено наливам си пак.
Ще пия за тебе.
За всичкия гняв.
За всички страдания.
И за всички пропилени сълзи.


Вино червено, чашата трета е вече.
Ще пия за тебе.
Бързо.
На екс.
Както забрави ме ти.


И въпреки всичко ще пия за тебе.
Ще пия за тебе.
За да си здрава.
Да си щастлива.


От бившата ти най-добра ...
Честит Рожден Ден!
  
   

В минало време

Превъзмогнах ...
Гневът.
Болката.
Страданието.


Ти ме нарани.
Отново.
За кой ли път ...
Отдавна спрях да ги броя.
Но този беше за последно.


Превъзмогнах ... 
Теб.
Оставям те назад.
В спомените.
Вече си в минало време.


Превъзмогнах те.
Беше за последно.
Тази болка ... 
От теб.


Вече си в минало време.
Превъзмогнах те ...

  

Сбъдната мечта

Нощ безлунна.
Напълно лишена от звезди.
Облачна и ветровита.
Зимна почти ...


Пред прозореца отворен стоя сама.
Прегръщам сякаш отдавна забравена мечта.
Пространството деля си с въздуха студен.
Оглеждам се наоколо, все още търся те до мен.
Прозореца затварям.
Изпълнена съм от странна топлина.
В стаята студена сама съм на света.
В огледалото поглеждам.
Усмивка лека, тъжна почти.
Насълзени, искрящи са моите очи.
Лицето ми огряно от непозната светлина ...
Аз ли съм това?



С бързи стъпки озовавам се до теб.
Спиш спокойно, усмихваш се ...
На мен.
Събуждам те нетърпеливо, останала без дъх.
На рамото ти се намествам.
Прегръщаш ме и осъзнавам ...
Щастлива съм!
Ти си моята сбъдната мечта.