Помогни ми

Как да сведа смирено глава ...
Как да се оставя съдбата да ме води ...


Загубена мечта ли е това?
Приятелството ти ...


Помогни ми.
Малко, съвсем малко остана.
Изнемощявам.
Не мога повече сама.
Основа търся да се захвана.
Да продължа да се боря.
Не мога ...


Останах без сили почти.
Помогни ми.
Помогни ...

    

Страдам

И ето ме отново.
Пред теб заставам.
Сама.
Съблечена.


Маската усмихната свалих.
Останала съм само по душа.
Познаваш ме.
Знаеш, че такава плача.
Беззащитна.
Емоционално нестабилна.
Крайно наранена.
Страдам ...


Ето ме.
Пред теб заставам.
Протегни ръката си и ме докосни.
Избърши поредната сълза.
Нека е последна ...


Ето ме отново.
Не за първи път опора в рамото ти търся.
Приближи се.
Ето ме отново.
Виж ме по-добре.


Ето ме ...
Видя ли ...
Страдам ...
И отново плача.

    

Винаги

Няма
Значение
Къде
Кога
Как
Винаги
Ще
Присъстваш
Тук
В
Сърцето
Където
Живеят 
Усмивките
И
Се
Раждат
Сълзите
Винаги
Ще 
Бъдеш
Тук
Винаги

   

Поздрав за теб

Поздрав за теб ....

        

Тик-так

Тик-так.
Часовника тиктака.
Стрелките се въртят без цел и посока.


Тик-так.
Отекват празни стъпки покрай мен.
Пътища преплетени разделят се накрая.


Тик-так.
Времето минава, никого не чака.
Кръстопътища преминах много.


Тик-так.
Часовника тиктака.
Стрелките се въртят без цел и посока.


Тик-так.
Мисли нямам вече, избягаха от мен.
Само спомени остават в празната ми стая.


Тик-так.
Часовника безмилостно тиктака ...

     

Не искам

Ден прозрачен след празна нощ.
Слънце мрачно замества избягала луна.


Накъде да се обърна?
Накъде да тръгна?
Къде ме чакаш ти?


Търся пътека да те срещна.
Да се огледам в твоите очи ...


Къде си?
В сънищата си те виждам само.


Ела до мен.
Хвани ме за ръка.
По пътя си не искам да вървя сама ...

   

Черно и бяло

Ето ме - Такава съм.

Черно и Бяло.

Обичаща и Мразеща.

Няма среда.

Сивото избяга от света ми.

Ето ме ....

Такава съм.