Червените макове

Най-после Тя я намери...

След толкова време.
Съвсем случайно.
Бялата рокля с червените макове!

Самотна, открояваща се.
В малък квартален магазин...
Сърцето й прескочи.
"Роклята! Роклята!"
Искаше да изкрещи...
Но се обърна и излезе.
Не беше за нея тази рокля.
Бяла с червени макове...
За миг я заляха спомени.

След това...
След това се успокои и продължи.
Роклята остана там.
Сама.

Бяла рокля с ярки червени цветя...

***

Изтръпнала от страх 
тя в себе си се вглежда.
Тъжна, самотна, 
изстрадала душа.

И хуква пак по пътя прашен,
съдбата си напред повежда.
Далеч от тук,
далеч от тъмната луна.

И тича все напред...
И тича все сама...

Изтръпнала от страх...
Изстрадала душа.

      

***

Тя
Липсва
Много
Боли
Липсваш
Ми